петък , декември 9 2016
Начална Страница / Актуални / Кр. Павлов: Българското образование остава недофинансирано

Кр. Павлов: Българското образование остава недофинансирано

Политиците обичат да казват, че най-ценният капитал на страната са хората и че трябва да се инвестира в тях. За съжаление има опасност средствата, отделяни в бюджета за сектор „Образование“, които са основният канал, през който се инвестира в подобряване на човешкия капитал, да се превърнат в област, в която разминаването между думи и дела се задълбочава, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк.

Българското образование остава недофинансирано и проектът за нов закон за Бюджета за 2017 г. не съдържа достатъчно причини да вярваме, че това ще се промени. В проектозакона за Бюджет 2017 на правителството в оставка на ГЕРБ образованието е определено като основен приоритет.

Предвидените в бюджета средства са в размер на 3.6% от БВП, а когато се добавят и средствата, които може да се очаква да бъдат усвоени по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж “, сумата вероятно ще нарасне до около 3.8%. Това е ръст от 0.2% от БВП спрямо очакваните 3.6% за текущата 2016 г., и е точно толкова, колкото средно средства българският публичен сектор е отделял за образованието в периода 2000-2014 г.

За 2018 г. средствата, предвидени за образование в консолидираната фискална програма, намаляват до 3.5% (спад в размер на 0.1% от БВП), и по-нататък до 3.4% от БВП през 2019 г. (спад от нови 0.1% от БВП). Когато се добавят сумите, които може да се очаква да бъдат усвоени от бюджета на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, средствата нарастват до 3.7% от БВП през 2018 г. и съответно 3.6% през 2019 г.

студентски заем

По-смущаващото е, че докато на хартия образованието е приоритет, средствата които България възнамерява да отделя в следващите три години, не само остават без съществена промяна в сравнение с тези отделени исторически средно в страната за последните 15 години, но и продължават да са по-ниски от тези в повечето развиващи се икономики.

От групата на постсоциалистическите развиващи се икономики, страни членки на ЕС, известна като ЦИЕ (11) , само три страни са отделили за образование суми, по-малки от 4% от БВП средно за последните 15 г. От оставащите осем страни, пет са отделили повече от 5.5% от БВП, като водещите две от тях – Словения и Естония – са не само с най-високите инвестиции в образование на публичния сектор, от над 6% от БВП средно годишно, но са и сред лидерите в ЦИЕ, в процеса на догонване на доходите на развитите икономики.

Важно е също така да се посочи, че по-голямата част от икономиките от ЦИЕ са заделяли повече средства за образование от България, въпреки че това е ставало в условията на по-високи нива на публичен дълг от тези у нас, а бюджетите им са били с дефицит над изискваната от Пакта за стабилност и растеж граница от 3% от БВП по-често, отколкото в България през последните 15 години.

Ако продължим с международните сравнения ще видим, че картината не е много по-различна и за развиващите се пазари в Азия, където като правило страните, постигащи най-високи темпове на растеж на доходите на глава от населението, отделят годишно по шест и повече процента от БВП за образование. При това, отново, често в условията на фискални ограничения, произтичащи от достигнатите нива на държавен дълг и бюджетен дефицит, които са били по-сурови от тези, при които са работили българските публични финанси през същия период.

На фона на по-ниските средства, които България отделя за образование през последните 15 г., едва ли е изненада, че образователните достижения на българските ученици са по-лоши от тези в повечето развиващи се икономики. Българските ученици се представят най-лошо на тестовете PISA (11-то място от 11 страни) в сравнение с връстниците си в ЦИЕ (11) в разделите четивна грамотност и математика, докато в раздела природни науки са на предпоследно място.

Макар и по-малко негативни, все така незадоволителни са и резултатите на българските ученици, когато към ЦИЕ се добавят и някои от най-важните развиващи се пазари от Азия и Латинска Америка.

От общо 22 развиващи се пазари, България е съответно на 17-то място в раздел четивна грамотност, на 15-то място в раздел математика и на 14-то място в раздел природни науки. Изоставането на България спрямо развитите икономики, са представени от осреднения резултат за страните членки на ОИСР, също продължава да е от значителни пропорции.

В същото време, качеството на човешкия капитал продължава да спада. Страната ни е съответно на 110-то и 125-то място от общо 138 страни, включени в последното изследване на Индекса за глобална конкурентоспособност, що се отнася до способностите си да привлича и задържа таланти. Делът на заетите, участвали в курсове за продължаващо професионално обучение, е нисък (22% в България при 30% средно за ЦИЕ (11) и 38% за ЕС (28)), а влошаващата се демографска картина се превръща в основен фактор ограничаващ икономиката да разкрие пълния си потенциал. България е сред най-тежко засегнатите развиващи се пазари от емиграцията на млади и образовани хора, като за периода 1990–2012 г. страната са напуснали повече от 1 млн. души или 12% от населението от началото на прехода.

Още по-смущаващо е, че делът на емигрантите в работоспособна възраст, значително превишава средния за страната , а изтичането на мозъци се задълбочава, като през 2010/11 г. близо 27% от напусналите страната българи са с висше или по-високо от висше образование, при малко над 13% през 2000 г.

Множество изследвания доказват съществуването на силна причинно-следствена връзка между средствата отделяни за образование, качеството на човешкия капитал и икономическия растеж. Мисля, че привеждането на още и още аргументи, обосноваващи наличието на такава причинно-следствената връзка, е ненужно, заключава Павлов.

plus500

Провери също

интервю

Някои от нещата, с които саботирате шансовете си да ви наемат на работа

Не винаги интервюто за работа може да върви в желаната от вас посока. Това обаче, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Plus500